В началото участниците често мислят:

„Кой е правилният въпрос?“
„Какво трябва да попитам сега?“

След време нещо се променя.

Започват да мислят по-малко за следващия въпрос и повече да присъстват в разговора.

Да слушат.

Да чуват.

Да се доверяват на това, което се случва между тях и човека отсреща.

За нас като обучители това е един от най-хубавите моменти.

Защото тогава коучингът постепенно престава да бъде техника и започва да се превръща в начин на присъствие.

И след 20 групи все още ни е хубаво да го наблюдаваме. ❤️